Хората не умират чедо… Не умират, да знаеш – те угасват.

“Слушай ме мойто момче, ама тоя път добре да чуеш дядо си – огънят е най-важен. Огънят! Ей я тая печка… по-добър приятел ми е от телевизора даже. Огън трябва да гори и в къщата, и в душата ти.
Огън да си ти самият. Да палиш. Да вдъхновяваш. Да гориш. Душата ти да е топла и никога да не й позволяваш да изстива.
Хората да топлиш около себе си. Лесно е. С думи. С жестове. Сгрей ги!
И да не се отказваш никога – една малка клечка кибрит, пожар може да направи. От мене туй да знаеш, чедо.
И тъй, кибритлия да бъдеш, като дядо си! Магарето си у калта да не оставяш! Към чуждото нивга да не посягаш, но твоето някой пипне ли и с пръст, пръсти да не му оставяш.
И жената чедо… жената иска да й е топло. Само това! С дъха си ръцете й да сгрееш. С прегръдка – тялото. Дърва до огнището да носиш. Душата й да топлиш. Мъж на място да бъдеш! Няма да излагаш дядо си я… тъй мене научиха, тъй на тебе предавам аз, преди да си ида от тоя Свят. Хората не умират чедо… Не умират, да знаеш – те угасват. Ти да не угасваш никога!”

Мария Миразчийска – Мариачи

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *