Ето някои от най-бележитите цитати на големия български поет:

 

Атанас Далчев е роден на 12 юни 1904 година, на 17 януари 1978 година, напуска този свят.
Ето някои от най-бележитите цитати на големия български поет:

„Надеждата е добра закуска, но лоша вечеря.”

 „Приятно е да бъдеш възмутен: едновременно чувстваш другите виновни и съзнаваш собственото си превъзходство.“

„Човек смята, че листата на дърветата са пожълтели от есента и едва после, когато поразмисли, разбира, че огънят и страстите на лятото са направили това. “

„На една трапеза, дето всички са пияни, трезвеният е, няма съмнение, един неприятен свидетел. “

„Когато се изкачва по планината, пътят захваща да лъкатуши, отбивайки се веднъж в едната, после в срещуположната посока. Нашите противоречия са едно уверение, че ние се издигаме нагоре. “

„Човек може толкова, колкото знае.”

„Човек е най-самотен в успеха си. Тогава всичките му приятели го напускат. Едни от завист, други от страх да не помисли, че му се докарват.”

„Ние умираме по малко със смъртта на всеки свой близък. “

„Както при конните надбягвания тези, които излизат отначало напред, не винаги са първи в края. И неуспехът е сам най-често едно благоприятно обстоятелство, което възпира дарованието от общите и лесни пътища, вдълбочава го и го укрепва. “

„Най-страшната самота – да нямаш истински приятели.”

„Бих вярвал в безсмъртието, ако не беше старостта. Това постепенно чезнене на душата, както и на тялото, не оставя като че никаква надежда за друг живот. Какво продължение може да очаква човек другаде, когато вижда, че тук свършва всичко? “

„Богатият скърби по-силно и по-дълго от бедния, защото има повече време за това. На другия ден след смъртта на майка си или на жена си бедният е принуден да изтрие сълзите си и да тръгне да се бори за хляба си.”

„Когато стигнеш до известна възраст почваш да разбираш, че животът всъщност е непрекъсната загуба.”

„Съгласен съм: чувството за малоценност е недостатък. Но този недостатък прави чест на оня, който го има. Един простак не страда никога от чувство за малоценност. “

„Завистта няма почивен ден.”

„Човек, властващ над другите, губи своята собствена свобода.”

„Без съмнение, езикът е развитие. Но той е и традиция. Инак, ако се откъсне от корена си, той скоро ще престане да бъде български. Развивайки се, езикът се обогатява непрекъснато, като прибавя новото към старото.”

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *