В очакване….
Розата във моята ръка изсъхна.
Нямаше те за да ти я подаря.
Без да кажеш нищо – просто тръгна.
Това аз никога не ще ти го простя.
Листенцата и капят по земята,
като перца отлитат надалече.
Подхванати от силата на вятъра
не ще се върнат те при нея вече.
Остана си стъблото голеничко,
без цвят и без листенцата дори.
Стърчи в ръката ми така самичко,
прекършено от болката. Мълчи.
Така и аз стоя… Какво ли чакам?
При мене да се върне любовта?
И тя като листенцата във мрака,
със вятъра безшумно отлетя.
Розата във моята ръка изсъхна.
Стоим си със стъблото сам- сами.
Прекършени в очакване на вятъра
да върне нашите листенца и мечти.
/Добромир Радев/