От какво се страхуват необвързаните жени

Да си поговорим за някои от основните страхове на необвързаните жени:

Никой не ме харесва, има нещо в мен, което не е наред
Много жени, които нямат партньор, се фиксират върху това и започват да генерализират – „Мен никой не ме харесва! Не са наред нещата при мен! Само аз нямам партньор сред моите познати!“… Започва едно перманентно усещане за това, че всички „нормални“ хора имат връзка, а щом като аз нямам, значи нещо не е наред при мен. Възможно е в подобни ситуации несъзнавано да започнем да си търсим дори  „доказателства“ за това, че мъжете не ни харесват. Думички като „никой“, „никога“, „абсолютно“, „завинаги“ и т.н. започват да присъстват все по-осезаемо в мислите ни.

Разочаровам роднините и близките си с това, че все още не съм семейна
Понякога роднините се намесват със съвети, наставления, настояват да създадем семейство… Друг път ние самите може да имаме усещането, че не сме оправдали някакви техни очаквания, че сме ги разочаровали и/или дори че те се срамуват от нас заради това, че сме сами. Това ни кара да изпитваме вина и да мислим за това, че ние сме отговорни за тяхното щастие или нещастие.

Ще остана сама за цял живот
Често, когато нямаме партньор до себе си, се въвличаме в мисли за това, че ще останем сами завинаги. Че никога няма да срещнем човек, с когото да бъдем щастливи. Самотата е страх за голяма част от хората, а за необвързаните – двойно по-силен. Възможно е да станем изключително тревожни заради постоянни мисли, свързани с бъдещето.

Никога няма да имам деца
За голяма част от жените това да бъдат майки е изключително значимо събитие в живота им. Много жени копнеят за дете/деца. Когато нямат партньор, един от най-значимите страхове е свързан именно с невъзможността да родят дете и да създадат семейство. В определен период от живота на жената е възможно да се случи т.нар. „фиксиране върху идеята за това да имам дете“. Тогава съществува вероятността жената да търси мъж, от когото да има дете. А не мъж, с когото заедно да създадат дете. За голяма част от жените е много плашещо това, че животът им ще приключи, без те да са създали нов живот и без да изпълнят своята жизненозначима „мисия“ – това да бъдат майки.

Не съм достатъчно привлекателна за мъжете
Жени, които имат ниска самооценка и подценяват себе си, са все по-склонни да спрат да виждат свои хубави качества, когато са сами, без партньор. Някои от тях се фиксират върху външния си вид и започват да мислят, че единствената причина за самотата им се дължи на тяхната визия. Понякога това би могло да бъде фактор действително, но в повечето случаи не е основна причина. Би могло да е и симптом, който е резултат от действителната причина. Например: „Аз съм склонна да подценявам себе си и у мен съществува убеждението, че не заслужавам вниманието на околните“. Тогава аз несъзнавано бойкотирам сама себе си, като не поддържам външния си вид, не се грижа достатъчно за себе си… Но основният проблем е в моята ниска самооценка, а не в начина, по който изглеждам. Той е само резултат. В голяма част от случаите тези мисли, че не сме достатъчно красиви и привлекателни за мъжете, могат да бъдат и плод единствено на нашето самовнушение.

Няма да има кой да се грижи за мен и ще умра сама
Нека да погледнем на самотата отново, но от един по-друг ъгъл. Страхът от самота се поддържа от нашите мисли, свързани с бъдещето. Все по-често започваме да мислим за това, че цял живот сме се раздавали за нашите близки, приятели, роднини… А накрая ще бъдем чисто сами. Дори нямаме партньор до себе си, който да се погрижи за нас, когато остареем. Темите за старостта и смъртта са тежки сами по себе си, а когато в мислите ни присъстват заедно със страха от самотата, биха могли да ни докарат до тревожност, депресивни състояния и отчаяние.

Превръщам се в работохоличка, защото нямам семейство
„Все повече работя напоследък и работата е единственото нещо, което носи радост в живота ми. Нищо друго не ми носи удовлетворение. По-добре е да работя много, извънредно и колкото се може повече, за да нямам времето, в което да мисля за личния си живот. Страхувам се, че единственото ми „спасение“ е моята професия, но може би е по-добре да отида в офиса, за да си довърша започнатото и да не продължавам да размишлявам по темата…“ Понякога изтощаваме организма си до крайност от професионални ангажименти, за да не оставаме насаме с мислите си. Предпочитаме да останем в офиса до късно, а не да се приберем за поредна вечер в празния си апартамент. Страхуваме се, че можем да изгубим своята работа и тогава няма да имаме за какво да живеем.

Никога няма да облека булчинската рокля, за която мечтая от дете
Почти всяка жена още от малка се е възхищавала на булки с красиви сватбени рокли. Представяла си е как тя самата ще облече такава, когато срещне своя принц… Страхът от това, че е възможно никога да не се сбъдне нашата детска мечта, би могъл да ни донесе усещане за несигурност, тъга и голямо разочарование.

Ще остана „стара мома“
Често се страхуваме от това какво ще бъде мнението и отношението на околните към нас. Те също виждат, че нямаме партньор до себе си. Какво ли мислят за това? „Може би отправят коментари по мой адрес, че съм неуспяла, че съм „стара мома“, нещастен човек и ме съжаляват или пък ми се подиграват.“ За всеки от нас мнението и оценката на околните са значими. Склонността на част от хората да лепят етикети и да определят квалификации за хора, които са сами, могат да бъдат много обидни и дори съсипващи за жените, които нямат партньор. Това понякога може да се възприема и усеща дори като болезнено дразнение на отворена кървяща рана.

Няма да мога да се справям с нещата от живота, ако нямам човек до себе си
Има жени, които са крайно несигурни в себе си, в своите способности и възможности. Те вярват в това, че няма да успеят в живота, без партньор до тях. Нуждаят се постоянно от подкрепата, одобрението и съдействието на друг човек. Много често това е така единствено в техните представи, но понякога е възможно и самото вярване в тези мисли да засили плахостта и неувереността на тези жени, вследствие на което те наистина да не успяват да се справят добре в живота си.

Мили дами, имайте предвид, че до голяма степен тези страхове може би не са основателни, но във вашите очи в настоящия момент изглеждат такива. По-притеснителното всъщност е, че дори биха могли да бъдат пречка за това да осъществите бъдещи здрави взаимоотношения с партньор.

Опитайте сега да се върнете в началото на статията и да ги прочетете така, сякаш ваша близка приятелка ви ги споделя за себе си. Още ли ви звучат все така притеснителни? Ако отговорът е положителен, то вероятно някои или всички тези страхове са заели голяма част от мислите ви и е възможно да бъде трудно да продължите с тях напред. Ако не успеете да се справите сами с тях, може би е добре да потърсите съдействие от специалист, който ще ви подкрепи в това да продължите живота си по-спокойно и ефективно, защото спокойните, уверени и удовлетворени хора градят здрави взаимоотношения.

Анелиа Дудина е психолог, психодрама асистент и водещ на групи за личностно развитие, създател на Е-списание за психология „Посока“.

източник – http://www.gnezdoto.net

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *