Несподелената любов оставя дълбоки белези.

Да обичаш този, който никога няма да имаш

Боли ме и знам, че винаги ще ме боли. Казват, че несподелената любов оставя дълбоки белези. Е, така е, моите продължават да ме изгарят и да стават все по-дълбоки. А искам само теб, за да излекуваш с едно докосване всяко кътче от мен.

Толкова време живях, изпитвайки странна завист, от която не можех да се откопча. Завиждах, че някоя друга има възможността да те вижда всеки ден, да споделя тревогите си и да се сгушва в обятията ти, за да се успокои. Завиждах, че тази някоя вдишва аромата ти всяка вечер преди да заспи и се буди със сънената ти усмивка. Колко щастлива ли е тази някоя, която танцува с теб в тълпата. Която ти приготвя любимите палачинки в неделя сутрин. Колко ли щастлива трябва да е тя?

Е, надали ще разбера. Защото аз съм жената, която се усмихва, за да скрие болката си. Аз съм жената, която вечер гледа през прозореца, отпивайки бавно последните глътки вино. Аз съм жената, която те търси във всеки следващ. Аз съм жената, която винаги ще те обича, дори и от другия край на света, макар че никога няма да те има…

източник – http://lifetime.bg , инфо: iwoman.bg

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *