Притча за прошката – Пясък и камък

Двама приятели вървели през пустинята. По някое време те се скарали и единият ударил другия по лицето. Плесницата била болезнена, но човекът не казал и дума.

Вместо това написал в пясъка: – ,,Днес моят най-добър приятел ми удари плесница.”

Двамата продължили да вървят и стигнали до оазис, където решили да се окъпят. Онзи, който получил плесница, започнал да се дави, но приятелят му успял да го извади.

Когато се свестил, пострадалият  издълбал върху камък: –,,Днес моят най-добър приятел ми спаси живота.”

Тогава другият го попитал:

– Когато те ударих, ти писа върху пясък, а сега върху камък. Защо?

А другият отговорил:

– Нарани ли ни някой, най-добре да го запишем върху пясък, за да могат ветровете на прошката да го заличат.

Но ако някой ни направи добро, трябва да го увековечим  върху камък, за да устои на поривите на всеки вятър.

Научете се да пишете болките си в пясъка, 

а полученото добро да издълбавате в камъка.

източник: от – ”Скритият дар”

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *