Искрица
След отминалата буря късна, след угасналите звездни клади
твоя глас внезапно се обади и предишната гора възкръсна.
Нещо шавна в нея, нещо трепна и макар все още да се чуди,
незаспала птица се събуди и листо опазено пошепна.
Боже! След погубващите нощи на безсъница немилостива
бе останала искрица жива, неугаснала в душите още.
И побързахме, макар сурово, да запалим огъня отново.
Евтим Евтимов