Искрица

След отминалата буря късна, след угасналите звездни клади

твоя глас внезапно се обади и предишната гора възкръсна.

Нещо шавна в нея, нещо трепна и макар все още да се чуди,

незаспала птица се събуди и листо опазено пошепна.

Боже! След погубващите нощи на безсъница немилостива

бе останала искрица жива, неугаснала в душите още.

И побързахме, макар сурово, да запалим огъня отново.

Евтим Евтимов