Когато по пътя поема решила, че вече е време
да слея дъха си със вятъра бързо препускащ,
очите ми с тъжна молитва, когато мълчат и не питат,
ръката хвани ми и просто недей да ме пускаш.
Когато се сливам със здрача и казвам, че няма да плача,
защото във мене заспало е всякакво чувство,
а после, с треперещи длани, да търся как твоите да хвана,
ти пак прегърни ме и просто недей да ме пускаш.
С усмивка – престорено ведра, в очите ти щом не погледна,
навела глава, без давам от мене да вкусваш, минутите пак отброявам
и крачките всъщност забавям, ела, целуни ме и просто недей да ме пускаш.
Когато крещи всичко в мене, че ти си ми много потребен
и пътят без теб е безсмислен, студен и безличен,
когато да тръгна решавам, ти спри ме, не ми позволявай…
Обичай ме силно и аз… просто Теб ще обичам.
Светла Стойкова