Когато по пътя поема  решила, че вече е време

да слея дъха си със вятъра бързо препускащ,

очите ми с тъжна молитва, когато мълчат и не питат,

ръката хвани ми и просто недей да ме пускаш.

Когато се сливам със здрача и казвам, че няма да плача,

защото във мене заспало е всякакво чувство,

а после, с треперещи длани, да търся как твоите да хвана,

ти пак прегърни ме и просто недей да ме пускаш.

С усмивка – престорено ведра, в очите ти щом не погледна,

навела глава, без давам от мене да вкусваш, минутите пак отброявам

и крачките всъщност забавям, ела, целуни ме и просто недей да ме пускаш.

Когато крещи всичко в мене, че ти си ми много потребен

и пътят без теб е безсмислен, студен и безличен,

когато да тръгна решавам, ти спри ме, не ми позволявай…

Обичай ме силно и аз… просто Теб ще обичам.

Светла Стойкова

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *