Отвори ми. Нося тишина. Зная тайни притчи за жените.

Погледни ме само във очите, за да видя малко светлина.

За да ме прегърне синева, и чрез съхранената надежда

нека да остане без слова гонената от живота нежност.

Нека във мълчание кипят жестове, пространства и неволи.

Надживели и любов, и пролет, птиците мълчат през есента.

Павел Матев