Отвори ми. Нося тишина. Зная тайни притчи за жените.
Погледни ме само във очите, за да видя малко светлина.
За да ме прегърне синева, и чрез съхранената надежда
нека да остане без слова гонената от живота нежност.
Нека във мълчание кипят жестове, пространства и неволи.
Надживели и любов, и пролет, птиците мълчат през есента.
Павел Матев