Аз вярвам…

Аз вярвам в мълчаливата любов…

Без думи, без красиви обещания,

без упреци, без молещи уста…

Аз вярвам само в нямото страдание,

в сподавения порив на кръвта.

Очи, в които погледът не гасне,

докосването нежно на ръце –

от клетви, от несдържан плач по-ясно

говорят на човешкото сърце.

Тя всичките прегради побеждава!

Тя – вечен огън и нестихващ зов!

Как нея ще отминеш, ще забравиш?

Аз вярвам в мълчаливата любов.

Давид Овадия