Аз вярвам в мълчаливата любов…
Без думи, без красиви обещания,
без упреци, без молещи уста…
Аз вярвам само в нямото страдание,
в сподавения порив на кръвта.
Очи, в които погледът не гасне,
докосването нежно на ръце –
от клетви, от несдържан плач по-ясно
говорят на човешкото сърце.
Тя всичките прегради побеждава!
Тя – вечен огън и нестихващ зов!
Как нея ще отминеш, ще забравиш?
Аз вярвам в мълчаливата любов.
Давид Овадия