Вампиризъм развиват хора, които дълго време са неудовлетворени. Нещастието ги е превърнало в мрачни сенки, злобни и завистливи същества. Винаги някой им е виновен, попречил, ощетил, отнел …
Едни просят за внимание, сърцераздирателно се жалват и предизвикват нашето съжаление и желание мигновено да помогнем. Само че те нямат нужда от реалната ни подкрепата, а само от нашата енергия. За тях е безценна и лесно средство наготово да я „ Сръбнат като болен – топла супа„.
Плачат, подсмърчат, преиграват, преувеличават и тихомълком се гощават с нас. Мълчаливо страдат, внимателно прикриват стаения си гняв, преглъщат злобата си и шепнешком подхвърлят завистливи думички, ей така случайно изплъзнали се от устата им. Превръщат ни в доброволни слушатели на безкрайните им мъки. Като се нахранят, внезапно сменят темата и безобидно казват „ Стига с моите проблеми, а ти как си„. Тези хора са познати като Лунни вампири – тихи, „страдащи жертви„.
Венериният тип ползва методите на Венера – съблазнява, изкушава, рядко прибягват до вампиризъм.
Другият тип, слънчевите вампири са подчертано груби, умишлено шумни. Характерни са спонтанни и неоснователни скандали, придружени с викове, крясъци, чупене на предмети. Парализират и стъписват жертвите си със страх и заплахи. Изпълват с възмущение хората от липсата си на възпитание и лошо държание. Докато всички погледи и коментари са отправени към тях, те вече са се нахранили и светкавично сменят посоката на държание. Грейват и не може да познаеш до преди миг гневния човек.
Смесен тип вампиризъм. Вампирът, според аудиторията и ситуацията, нагло сменя поведението си. Важното е да се наяде, без значение в коя роля ще влезе. Това се придобива чрез „ усъвършенстване„. Ако е бил дълго време само лунен, вече слушателите са уморени и отегчени до смърт и са започнали, научили са се да го избягват, той се преориентира към слънчевия тип. Вампир, вампир, ама и той „израства„.
От книгата „Чашата на познанието “, част 2 – Вилма Младенова