Луната дава реалния резултат от положеното старание, вложеното усилие и отделеното време в опита да бъдем забелязани и показани. Многократно е умножен стремежът ни да се откроим и изпъкнем над останалите. Свръхактивност, виждаме във всичко широко поле за изява, мигновено се възползваме и реагираме. Радва ни свободата, която имаме, смелостта да бъдем себе си, спонтанно да освобождаваме уникалното, което носим. Дори проявена доза егоизъм е оправдана, задоволява жадуваното от нас, без да ощетява другите. Активно действаме, за да си подсигурим добро настроение и насладим на добрата си визия или способности. Жалко, ако нямаме публика и овации, но все пак сме доволни, защото най–добре от всички знаем кои сме и цената, която сме платили дотук. Себеуважението, което изпитваме, е заслужено и нищо и никой не е в състояние да помрачи насладата от това дори да е споделено само между нас и пълнолунието. Изпълнени със страст и нужда да отдаваме и получаваме, се втурваме „ с главата напред, пък каквото сабя покаже “. Действията и решенията са крайни, ще ни отхвърлят окончателно или приемат трайно.
От книгата „ Чашата на познанието 2 „ – Вилма Младенова